Животописни бележки

Спомените на един бележит българин, оставил трайна следа в родната история.

От дете възпитан в чистосърдечно родолюбие, почтеност и дълг към Отечеството, Владимир Вазов отстоява тези идеали от първия до сетния си миг. Винаги работейки 3а националния интерес, той не се поколебава да взема решения, продиктувани от личните си убеждения и съвест, без оглед на задаващите се последствия.

Офицерът преминава през бурята на трите войни 3а национално обединение в периода 1912 - 1918 г. Чудото, което българските войници извършват под негово командване при легендарната Дойранска позиция, се превръща в еталон 3а воинска доблест, жертвоготовност и себеотрицание. Но блестящият триумф на Солунския фронт не изчерпва приноса му към България. След излизането си в запас генералът 6 години е кмет на столицата. Оттегля се от активната обществена дейност в края на 30-те и прекарва остатъка от живота си в планинското селце Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.

Спомените, записани прилежно от самия генерал в два периода - 1915 - 1918 г. и 1937 г. стават публично достояние едва за втори път чрез настоящото издание.

„Щастлив съм, о, Господи, че и пролях от моята кръв 3а величието на България!"

ген. Владимир Вазов