Българската историография пред необходимостта от нова гледна точка - от фактите към тяхната оценка

Енчо Матеев е автор на няколко монографии, които се обединяват от една негова основна мисъл: необходимостта от нова гледна точка на българската историография - от фактите към тяхната оценка.

Българската историография отдавна вече е в състояние да разглежда и описва главните събития в средновековното минало. Онова, което липсва в нея, е оценката, разкриване на качеството, което е съдържание на явленията и събитията.

От една такава гледна точка, според Матеев, се нуждае българската история и на първо място - старата българска история. От фактологичното изграждане трябва да се премине към нейното смислово и качествено интерпретиране. Фактите не само казват, но и подсказват; не само регистрират, но и означават. Смисълът на историческото познание е да предизвика исторически усет, да предизвика разбиране.

Има един голям и основен факт в историята на Първата българска държава - изграждането на българската народност. Кратката формула на Матеев за това събитие гласи: „уникално, скоростно, неантагонистично и конфликтно свързване на прабългари и славяни в една единна народи общност. Целият този процес не трае повече от два века. От гледна точка на подобен процес, развил се в Европа, това кратко времетраене е нещо из включително и то няма свой аналог.

Народностната идея и израсналата на нейна основа национална държава - това са идеи и факти, получили за пръв път своята реализация в нашия континент от българите и България. Това, според автора, което мнозина от нас не са видели, го е видял и казал един чужденец.

По повод на 1300 години от основаването на българската държава, видният английски византолог и познавач на българската история Рънсиман в едно свое интервю казва: „Ранната българска история има огромно значение, защото показа как, въпреки смесения произход на българския народ, е била създадена национална държава, достатъчно силна, за да не загине византийското робство и още по-дългия период на османското робство.”

***

ЕНЧО ИВАНОВ МАТЕЕВ е роден на 27.12.1918 г. в гр. София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски". Още в гимназията става член на БМС „Отец Паисий" и с перо и слово защитава българщината. За тази му дейност след 9. IX. 1944 г. е осъден и престоява в затвори и лагери над десет години. Изселен е от София. Въпреки тежките изпитания той не оставя перото и плод на неговите занимания с българска история са двете му книги: „Държавникът Стефан Стамболов" (1992 г.), и настоящата - „Българската историография пред необходимостта от нова гледна точка - от фактите към тяхната оценка".

Енчо Матеев умира преждевременно през 1990 г., следствие разклатеното му здраве по затвори и лагери.