Грамоти на българските царе

Грамотите на българските царе - едни от малкото запазени паметници на светското право - отразяват много важен етап от историята на българския език (XIII-ХIV в.). Те съдържат богата лексика, непозната засега от други извори, като трябва да бъде подчертано огромното значение на юридическите термини и местните имена. Тази лексика, както и данните в царските повели за промените в звуковата система, морфологията и синтаксиса, са все още недостатъчно проучени в много отношения.

Изданията на грамотите от Г. Илински и Й. Иванов са непълни и езиковедски неточни. Те не съдържат тълковни речници и лексикални изследвания. В по-нови издания на отделни грамоти са направени допълнителни исторически наблюдения върху тях. Всички досегашни издания и изследвания на тези паметници представляват етапи в проучването им.

Предлаганият труд съдържа увод, текстовете на грамотите по достъпните от досегашните издания снимки (в редица случаи се предлага ново разчитане на текста), пълен тълковен речник с индексална част на всички лексеми, засвидетелствани в тях, и библиография на публикациите и трудовете, в които са използвани данни от тези паметници. Акцент в работата е поставен върху пълния речник, в който се определя не само значението на думите, но и граматичната форма на всички техни употреби.

Книгата е предназначена за филолози, езиковеди, историци, юристи, специалисти по история на средновековната българска култура, студенти.