Сенки от блясък

ПРЯМО ПРИЯТЕЛСТВО

От коя долина, която не е била дъно

на море,

иде твойто приятелство, като чува

една окаяна дума?

Как малко съумяват да ти разкажат моите гласове,

за да може денят ти да бъде тъй славен,

че твоите приближени да не успеят да се засрамят

от своето познанство с мен?

Твоето щастие е тъй далечно от ръката ми,

както първата лодка, видяна от мойте очи,

която морето не зърва смътно,

дори това,

в сънища…

Как малко бих могъл да ти кажа без грубост;

а ти нима се забавяш, когато чуваш

едничко различно слово?

От дъното на коя долина иде твойто приятелство,

след като винаги е заглеждало звездите?

Да дойдеш сега до мълчание, където се чака нищо…

От коя долина, о, време, пристига твойто далечно

приятелство, като дочува премълчана дума,

докато пазя душата

за този голям пожар на духà си!…