Гласовете на българския диаболизъм

Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм" включва текстове, четени на едноименната конференция, проведена на 2 и 3 декември 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Става дума за интересен научен проект, иницииран от група млади изследователи, който е първият опит за целенасочено и систематично изследване на явлението „български диаболизъм".

В настоящото издание са включени текстове както на утвърдени литературоведи (проф. Валери Стефанов, проф. Миглена Николчина, проф. Николай Аретов. доц. Огнян Ковачев), така и работи на докторанти, завършващи своите дисертационни трудове. Текстовете отварят различни проблемни полета - критическа онтология (В. Стефанов), интелектуална история (М. Николчина). Особено ценна е статията на Огнян Ковачев „Изграждане на неяснота, неопределеност и несигурност в диаболистичната проза на Владимир Полянов и Георги Райчев", в която текстовете на тези български автори са разположени в релевантния контекст на световната литература и естетическите теории за възвишеното. Оригинална проблематизация на понятието „диаболизъм" намираме в интересната по форма (диалог) статия на Дарин Тенев „Моделиране на мрака".

По-голямата част от статиите в сборника се спират на отделни произведения, свързани с диаболизма. На много задълбочен прочит, на практика за пръв път в българското литературознание, е подложено творчеството на Владимир Полянов - с безспорно приносен характер са статиите на Николай Аретов за драмата „Бро¬йка", на Венцислав Шолце за романа „Вик", на Яница Радева за повестта „Детето" и на Христина Теодосиева за разказа „Ерих Райтерер".

В замисъла на сборника, а и на предшестващата го конференция, е залегнала интуицията, че диаболизмът не е просто някакъв отрязък архивирана, мъртва литературна история. Диаболизмът живее като интелектуално предизвикателство, като повод за преосмисляне на литературното минало и настояще. Значимостта на диаболизма като теоретично и литературно предизвикателство е защитено в колективния текст „Трите лица на Светослав Минков", дело на Десислава Узунова, Владимир Полеганов и Александър Христов... Този текст е като микромодел на целия сборник - сплитане на теория и литературна история, на любов към написаното и желание то да бъде продължено, преосмислено, съживено. Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм" демонстрира как вниманието към миналото се съчетава с ангажимента към настоящето. Той е пример за това как литературното наследство продължава да живее в полето на културата - по пътя на четенето, преосмислянето, полагането в нови контексти.

Доц. д-р Бойко Пенчев

СЪДЪРЖАНИЕ:

Гласовете на диаболизма

I Диаболизмът: мотиви и модели

Валери Стефанов. Диаболичният свят

Огнян Ковачев. Изграждане на неяснота, неопределеност и несигурност в диаболистичната проза на Владимир Полянов и Георги Райчев

Дарин Тенев. Моделиране на мрака

Христина Теодосиева. Разказът „Ерих Райтерер" — модел на идентификация

Владимир Полеганов, Десислава Узунова, Александър Христов. Трите лица на Светослав Минков

II Страх, смърт и ужас

Лилия Трифонова. Ужас и ирония в „Ужасът" на Светолстав Минков

Дима Ненова. Ужасът — сънуван или преживян

Марина Владева. Художникът в картините на смъртта. Наблюдения върху разказите „Малвина " и „Иконите са творба на'' на Светослав Минков

Наталия Аункова. Диаболичните „Разкази " на Георги Райчев: метафора на страха

III. Преодоляване на диаболизма: рефлексии

Мигледна Николчина. Орфизъм и диаболизъм българската литература

Николай Аретов. Ероика, или още един изход от диаболизма. Случаят Вл. Полянов

Яница Радева. Преосмисляне на диаболизма в повестта „Детето " от сборника „Момичето и тримата" (1926) на Владимир Полянов

Венцеслав Шолце. Романът „Вик" на Владимир Полянов и проблематичният принцип на диаболизма

Иванка Стъпова. Превъплъщенията на двойника: дяволът

Зорница Гъркова. Диаболизмът на Емилия Дворянова — образност и развитие

Яна Ленова-Димитрова. Наблюдения върху поетиката на диаболистичния разказ по материал от „Смъртен сън" на Чавдар Мутафов

Камелия Спасова. Фантастични двойници и иронични автомати в „Автомати " на Светослав Минков