Спомени на един анархист

"... На 26 септември 1937 г. попаднах в плен като боец от батальона на „Младежите анархисти" и дълги години прекарах по затвори, лагери и каторги в Сарагоса, Саламанка, Бургос, Паленсия, Белчите, Миранда де Ебро и др. Завърнах се в България на 22 септември 1942 г., но и тук не намерих покой. Фашистката власт много се боеше да не разпространявам революционни идеи сред младежите в родното ми село. Непрекъснато ме наблюдаваха, дори ме интернираха в село Дрен, Радомирско, където водих полугладно съществуване около половин година. И комунистите не ме оставиха на мира ...

Любен Диков

... От дете съм слушал татко да ни разказва за патилата си. Вие сами прочетохте за испанските затвори, но още по жалко е, че на остров Персии край Белене с него са се държали още по жестоко. Надзирателите милиционери тогава денонощно са тормозили изтощените от непосилни норми затворници като са им пускали нощем високо маршова музика. Пребивали са ги за най-леки прегрешения. На татко са му счупили челюстта само заради това, че веднъж се сопнал на един надзирател: „Стига сте ни наричали „гадове", ние не сме ли хора?" ...

Христо Диков