Човекът на "Светлото бъдеще": цели и механизми на социалистическата идеология в България /1944-1956/

Настоящото изследване е поглед върху марксистко-ленинската интерпретация на старата тема за преобразяването на „ветхия човек" в „нов", получила възможност за практическо приложение в ред европейски държави след Втората световна война.

Ключово понятие тук се явява идеологията, която има за цел създаването и налагането на нов Разказ за действителността. Това предполага съсредоточаване на изследователското внимание преди всичко върху езика (предмет на изследване са почти 4000 текстови единици от различни жанрове, публикувани във в. „Работническо дело" между 20 септември 1944 г и 2 април 1956 г), като назоваващ човека и света, а после и върху механизмите за „производство на реалност" чрез пропагандата и социализацията на хората в новите ценности. Периодът, върху който се съсредоточава вниманието, е наситеното с фундаментални промени и висок идеологически патос време на Началото. Той е ясно отграничен от две събития - 9 септември и Априлския пленум, които поставят недвусмислена граница между „преди" и „сега" и отричат каквато и да било приемственост между настоящето и миналото („буржоазното" и „култа към личността").