Чудният мандарин

От авторката на "Мъжът рапан и други разкази" и „Градът в алена пелерина"

„Чудният мандарин" (1996), чието заглавие е препратка както към древна китайска легенда, така и към известния балет от Бела Барток, е дълбоко поетичната, мрачна, но жива книга, с която Аслъ Ердоган привлича вниманието на литературните среди в Турция и се утвърждава като писател с уникален, наситен стил и "майстор на изказа". Сборникът обхваща няколко поетични фрагмента, както и две по-дълги, тематично свързани новели. Първата новела ни отвежда в Женева, а героинята е 27-годишна турска емигрантка, чието лице е наполовина бинтовано. Изгубеното й око е белег за физическо насилие, но и метафора за загубата, раздялата. Втората новела сякаш е пълна противоположност на първата. Разказвачът е 42-годишен мъж от Турция и неговата история се развива в Истанбул през един зимен ден. Той е на път към дома си, за да види за последно умиращата си жена.

В тази наситена с поезия прозаична книга, конфронтацията с опита на раздялата и изгнаничеството е истинска и силна, авторовите наблюденията върху "другостта" и "Европа" са ярки, опасните теми като смъртта и раната, загубата и скръбта, са разгледани без всякакви компромиси.

Аслъ Ердоган (1967), родена„на границата между изтока и запада"- в Истанбул, е добре позната на българските читатели. Животът й е изпълнен с взаимоотричащи се занимания - класически балет, университетско образование по физика, магистърска степен от ЦЕРН и дори начало на докторантура по физика, чак в Рио де Жанейро... Градът, който вместо да й присъди научна степен, ще я убеди, че трябва да направи още по-решителна крачка и да започне да запълва белия лист не с формули, а с образи, сънища, мечти, страхове, копнежи, упорства. Така през 1994 ще се роди „Мъжът-рапан", а през 1996- настоящият сборник„Чудният мандарин".