Смъртта на Зигфрид

„Без да осъзнахме, наследяваме от предшествениците си не само цвета на очите и косата, наследяваме и разказите им..."

В „Смъртта на Зигфрид" всички пишат: освен всезнаещият разказвач (който има достъп дори до записките на Бог), дневници си водят майор Зигфрид фон Клайст, член на немската легация в Букурещ през Втората световна война, синът му Гюнтер, който се бие на Източния фронт при Сталинград, един полицейски комисар, един журналист и не на последно място Самотникът, чийто прототип е немският романтик Хайнрих фон Клайст, самоубил се заедно с любимата си през ноември 1811 г.

Видими и не толкова видими нишки свързват историите на тези притежатели на дневници. Повтарят се провали, пороци, алкохолизъм, страстта към отблъскващи, сакати жени, като всеки се опитва чрез писането да намери ако не оправдание, то поне обяснение за тях. Има моменти, в които самото писане се превръща във форма на перверзия.

Като централен, вагнериански мотив са сенките на Нибелунгите, които се появяват натрапчиво в разказите на мъжките персонажи, белязани от трагична наследствена обремененост и от неизвестното бъдеще, което ги ужасява. Отвъд тези сенки смъртта чрез самоубийство се явява като единственото спасение, като единственият акт, чрез който човек може да възвърне достойнството и себеуважението си.

Октавиан Совиани е роден през 1954 г, учи Румънска филология в Клуж и е бил член на редакционната колегия на списание Echinox. Получава наградата на Съюза на румънските писатели ^ели три пъти - и за своята поезия, и за литературната си критика - през 1994 г, 2001 г и 2008 г Неговото творчество е гзеведено на френски, испански, английски, немски, унгарски, полски, италиански, шведски и словенски.