Пиши ми, чудна моя, скоро

Пиши ми, чудна моя, скоро

от Х. К. Артман

9,71 € 19,00 лв.

В наличност · доставка до 2–3 работни дни

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
МД Елиас Канети
Преводач
Ана Димова
Народност
немска
Година
2018
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
76
ISBN
9789542992356

За книгата

Поетичен хербарий на копнежа

През 1960 г. Х.К.Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката aufmeine klinge geschrieben [написано върху резеца ми] - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава.

Епистоларните и лирически „вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. Към някои от писмата има залепени сухи цветя, които ги превръщат в истински поетичен хербарий на копнежа. Художничката Сузане Шмьогер (създала по-късно декорите на много от пиесите на Артман) допълни и обогати художествено този хербарий.

***

Х.К.Артман (1921 - 2000)

Който днес чуе името на Х.К. Артман, го свързва с представата за най-новата австрийска литература. Виенската група и диалектната поезия. Не е публикувал любовна лирика. Първи стихове 1947 г. във Виенското радио. 1949 г. Рене Алтман го въвежда в кръга на младите поети около виенското списание "Neue Wege" [Нови пътища]. Член на „Wiener Gruppe" [Виенска група] - Фридрих Ахлайтнер, Конрад Байер, Герхард Рюм, Освалд Винер; обявява своите „осем тези" за поетическия акт. След 1956 г. чест гост в имението „Тонхоф", пише либрета за Герхард Ламперсберг. 1958 г. първа книга със стихове на диалект med ana schwoazzn dintn. [c черно мастило]. Следват сборници с пиеси, проза, поезия. Носител на множество награди: Голямата държавна награда на Австрия 1974, наградата „Бюхнер" 1997, наградата „Нестрой" 1997.

Диди Махер

Актриса. Играла е в Залцбург, Грац, Дармщат, Баден-Баден, Франкфурт, Берлин. Във Виена е била в трупата на „Театер и дер Драхенгасе", и на „Театер ин дер Йозефщат". Заедно с Ото Таузиг и Улф Бирбаумер през 1979 основава Театър „Фо" и е негов ръководител до 1995 г. За нейната дейност има книга от Габриеле Пфайфер.

Сузане Шмьогнер

Завършила текстилен дизайн. През 1963 г. създава ателие за ръчно щамповане върху плат и кожа. Дизайнер на австрийски и чуждестранни постановки в театъра, мюзикъла, киното. Автор на видеоклипове, изложби, илюстрации на книги, плакати. Автор е и на един роман.

Ана Димова

Завършила Немска филология в София, защитила докторат по контрастивна лингвистика в Лайпциг, професор по германско езикознание и теория на превода в Шуменския университет. Преводачка на немскоезична литература (Йозеф Рот, Карл Краус, Кристоф Рансмайр, Паул Целан, Ян Асман и др.) и на българска литература на немски език (Радой Ралин, Блага Димитрова, Николай Кънчев и др.). Автор на книгите: Импресионизъм и превод (В.Търново 1995), Увод в теорията на превода (Шумен 2001), Вицът като езиков и културен феномен (В.Търново 2006).

От същия раздел

Може да ви хареса

Немска литература