Анатомия на илюзиите

Една от най-знаковите книги за българския преход, „Анатомия на илюзиите”, получи заслужено внимание през годините и се превърна в един от най-четените и преиздавани български романи.

Дванайсет години след първата публикация на дебютния роман на Людмила Филипова, той излиза отново – обновен и допълнен.

Два свята, разделени от стена.

Два живота, които не могат да бъдат едно.

Две съдби, толкова различни и толкова еднакви.

„Анатомия на илюзиите“ е посветена на годините малко преди и след падането на комунизма в България, на това „преди и сега“, обозначаващо началото на прехода.

Това е една книга – дисекция на съвремието, в която Людмила Филипова разкрива истините за две икономически системи, изградени върху много мечти, но и много илюзии; за любовта, страстите и болката; за човешката мотивация и тайната на успеха, за стремежите и безскрупулността и силите, които ги движат и рушат.

Какво се случва с копнежите на сърцето, които умишлено задушаваме, вместо да последваме? Какво ни прави хора или мъртви души? Кои са личностите, които сътвориха съвременния свят и каква бе цената за изграждането му?

„Анатомия на илюзиите“ отговаря на тези и много други въпроси, разказвайки историята на Анна и Борис – момче и момиче на прага на осъзнатия живот, които се сблъскват с редица мечти и разочарования по пътя към зрелостта.

Това е роман за силните и слабите, за различните.

„Държите в ръцете си доказателство, че и най-вулгарните теми на нашия живот могат да бъдат поднесени с доброта и обич. Когато го прави Людмила Филипова.“

Любен Дилов-син

„Това е чиста проба човешки разказ без примеси на натрапчиви внушения, без сюжетни залитания и неоснователни авторски прищевки. Една интелигентно споделена интуиция, с помощта на която писателката рисува портрета на човешките съдби, житейската ирония и многото разбити и оцелели илюзии.“

Виктор Пасков

„Анатомия на илюзиите“ е като анимационен филм, в който познатите любими образи от детството се разтапят в модерни кошмари. Това не е книга, а документ кой какъв е днес. И кое вчерашно време ни създаде. Биография на порастването. Порастване, в което главният герой е смъртта. А трябваше да е червенокосо момиченце.“

Мартин Карбовски