Случайности - историческа типология

В настоящата книга се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери - Платон, Аристотел, Кант и Хегел, и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа.

***

Васил Видински е преподавател в катедра „История на философията" към философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Изследователските му интереси са в областите философия на науката, философия на културата и съвременна философия. Автор е на монографията „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт" (2011) и е съставител на антологията „Philosophia Naturalis. Първа част: време, пространство, тяло и движение в началото на Новото време" (2014).