Вишнево клонче

“Какво е истинското лице на народа, за чийто портрет художниците най-често използват само две бои: розова или черна, а писателите описват гейши в кимоно или самураи, които си правят харакири?“

Във „Вишневоклонче“ Япония разцъфва в цялото си пъстро многообразие като ароматен вишнев цвят. Мирогледът на японците, самобитната им култура, хармоничната връзка с природата, философията на ритуалите им са клончета от голямото на ционално дърво, които от векове събуждат любопитството и подхранват въображението.

Още от първите страници на тази книга познавачът на японската душа Всеволод Овчинников отваря вратата към истинската Япония и ни повежда на пътешествие от древността до съвремието, като дава отговор на многобройните въпроси, които изникват по пътя. Защо стремежът към хармония е толкова важен за японците? Защо раждането се празнува по шинтоисткия ритуал, а погребенията се извършват по будистки обреди? В какво се изразява дългът пред вишните сакура? И защо мълчанието е по-красноречиво от думите?

Публикувана за първи път през 1971 г., „Вишневоклонче“ представлява необятен извор на познания за живота на японците и предлага изключителната възможност да се направи паралел между минало и настояще, между традиции и съвременност, които в Япония и до днес съжителстват в особено единство.

***

Всеволод Овчинников е известен руски журналист и публицист, специалист о Япония и Китай. Роден в Ленинград, през 1926г, в семейството на архитект, той прекъсва средното си образование, заради избухването на Втората световна война. По време на войната е разпределен към Военния университет, където изучава китайски език. През 1951г. започва работа като кореспондент на вестник „Правда“. Живее и работи в Китай, Англия и Япония. От 1953 до 1960г. живее в Китай, от 1962 до 1968 прекарва времето си в Япония, а от 1974г. в продължение на 4 години живее в Англия.По време на 40-годишната си активна журналистическа дейност посещава и САЩ, Никарагуа, Мексико, Индонезия, Индия, Тибет. И до, вече на 92 години поддържа авторска колонка във вестник „Российскаягазета“.