Спортът в антична Тракия/ Sport in ancient Thrace

"Евридамант от Кирвна спечелил в бокс; въпреки че зъбите му били избити от другия състезател, той ги глътнал, за да не разбере противникът му".

Това сведение на Елиан от около 200 година след Христа съдържа основните характеристики на античния спорт: силна воля за победа, мотивирана и от сериозни материални награди; доста свободни правила, които при липсата на категории според теглото улеснявали едрите състезатели в предпочитаните и от тогавашната публика силови дисциплини - бокс, борба и панкратион („всесилен" - подобна на днешните бойни изкуства).

И в античността, и днес тлее възмущение от фаворизирането на тежката атлетика, събрано в хапливите думи на Диоген Киника (404-323 г. пр. Хр.): „Тези шкембести мъже по-скоро трябва да бъдат принесени в жертва, нарязани и сервирани на угощение, защото имат прекалено много плът". Пригласят му изтъкнати древни пълководци, за които професионалните атлети (особено тежкоатлетите) са неиздръжливи и претенциозни с техните специализирани диети.

Но преклонението пред победителя е присъща човешка черта, дори когато осъзнаваме, че политици (древни и съвременни) извличат облаги от това. Защото съревнованието, съперничеството и овладяната агресия са направили биологичния ни вид успешен. Те могат и да го (само)унищожат. Но дотогава спортът ще остане съществена част от човешката култура.

доцент д-р Людмил Фердинандов Вагалински

Директор на НАИМ-БАН