Дяволиада. Българска диаболична проза

Сборникът включва 28 разказа, сред които са най-добрите образци на българския диаболизъм. Сред тях са и такива, които за първи път се публикуват в книга. Това са произведения на майсторите в жанра – Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев и Чавдар Мутафов – едни от малкото наши писатели, които в първите половина на ХХ век са оставили отпечатък в модернистичното литературно течение. Разказите им звучат изключително актуално и в наши дни и са изкушение за читатели на всяка възраст.

Техните сюжети ни потапят в неподозиран свят между страшното и примамливото, между съня и действителността, между иронията и ирационалното. Те са огледало на най-тъмните кътчета на човешката душа, но и лакмус за психологичните терзания на модерния човек.

Естетическата платформа на диаболизма в световната литературата черпи вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието.

В много от историите в „Дяволиада“ е залегнало изконно българското – познатото от нашия фолклор и митология, това, което усещаме с кръвта си, и свързваме с приспивните приказки на нашите баби. Точно тези елементи правят разказите още по-сетивни и въздействащи, смразяващи кръвта и същевременно разбулващи тъмните кътчета на човешката психика. Тези творби не се изучават в училище и диаболизмът е малко познат на широката публиката. Незаслужено пратени в забрава, историите от сборника няма да оставят никого безразличен. Те носят онова, което във всички времена и епохи се е харесвало изключително много – приятният гъделичкащ страх, отвъд който виждаме света с други очи.