Необичайни погребални практики, специални мъртви и опасни мъртви през късния Енеолит

Ваня Ставрева, журналист с многогодишна практика и кореспондент на вестник „24 часа” в град Видин, от няколко месеца вече и магистър по археология. За тема на своята дипломна работа тя избира една журналистическа тема, провокирана от стремежа да търси необичайното. А в археологията необичайното и зловещото впечатляват дори повече от златото.

„Необичайни погребални практики, специални мъртви и опасни мъртви през късния енеолит” (от Книгоиздателска къща „Труд”) по данни от територията на България е впечатляваща книга. На първо място, затова, че изследва тези необичайни отклонения в погребенията на българите, както и заради това, че е писана от журналист, и вече дипломиран археолог.

В книгата Ваня Ставрева анализира над 1200 гробни комплекса, като определя за основополагащ за интереса й по темата гроб № 43 от Варненския енеолитен некропол, който освен, че впечатлява с огромното количество злато и предмети на престижа, разполага с не по-малко интересна група гробове, които представят съвсем различен аспект на погребалния обреди вярванията на праисторическите общности. В тези гробове са препогребвани умишлено натрошени кости на хора с физически и психически увреждания.

Авторката изследва некрополите, които като специални места за погребване вън от селищата се появяват сравнително късно. По нашите земи най-ранните са от петото хилядолетие пр. Хр. Не се знае много за погребването на мъртвите преди това. Отделни гробни находки има от селищата, но те са твърде малко, за да ни дадат представа за обичайните практики за справяне с труповете и са по-скоро пример за изключенията. На този фон, използването на некрополи за полагане на мъртвите е необичайна практика, която постепенно се превръща в стандарт.

Изследването на Ваня Ставрева е посветено на тези елементи от характеристиките на погребалния обред на енеолитните култури, които излизат от нормата, от обичайното за съответната култура или по-скоро такива, които са по-рядко срещани и които са наричани в литературата по праистория необичайни. Към тях се отнасят и находките, наричани зловещи – трупоразчленяване, артефакти от човешки кости, и далеч по-невпечатляващи неща като присъствие на червена охра и въгленчета в гроба, различна от преобладаващата за културата ориентация на гроба и т. н.