Поне веднъж

За мен е преживяване прочетеното от Слави Георгиев. Слави, а не Светослав - защото ми е приятел.

"С кански рев ще избяга накрая

от земята ни, дяволът, стария.

Проумял, че във ада е рай,

а пък адът е тука, в България."

И в този ад, и в това време на чума Слави ме покани елегантно да присъствам и като в "Декамерон" да ми разкаже всичко, което години наред го е пръскало по шевовете, докато се сети, че "гръмката дума е камъче,/ тихата дума - скала."

Вергилий казва, че само поезията увенчава челото с истинска слава.

Аз съм най-неподходящият човек, който трябва да дава оценки за поезията на Слави Георгиев.

Михаил Белчев

Нарисувай ми...

На жена ми

"Нарисувай ми живота

през очите на поета".

"Скъпа, туй е много просто"

Нарисувах и морето.

"Много пъстро и зелено,

нарисувай ми полето

със трева до коленете".

Нарисувах и морето.

"Нарисувай планината –

пропастите, върховете

как се гушат в синевата".

Нарисувах и морето.

"Нарисувай ми морето –

бурно, шеметно и кротко".

Грабнах четката и ето –

Нарисувах и живота...