Чичо Весо Облия отново...

Чичо Весо, наричан още Облия, начукваше дебели свински пържолки под тентата на къмпинг Градина. От ухото му вместо обеца - висеше средно голямо парче бански старец. Зелената муха-лайнарка Жужа досадно бръмчеше около стареца. Унесен, Чичо Весо не й обръщаше внимание. Барбекюто вече сладко димеше, Светланка дялкаше салата в голямата дървена копаня и той предчувстваше удоволствието. Двулитрова бутилка Бургаска гроздова и каса Амстел събираха хлад във фризера.

Некакви курортясващи, обаче, започнаха да си боцкат шарените чадърчета и да си постилат чаршафчетата току пред тентата му.

Весо Облия не издържа на тази гледка, взе от масата отварачката-камбанка, раздрънка я и мощно се провикна: Акули-и-и-и! Акули-и-и-и...

Курортясващите ужасено погледнаха към морето, бързо си прибраха парцалките и отпрашиха на юг.

***

Ю Лъ едва ли е име, което сте чували често, но е добре да го забравите, докато не е започнал да се показва по-редовно. Навярно го познавате като автор на две брошурки, но в „Чичо Весо Облия. Отново" той решава да се разположи и в две роли - и на режисьор, и на сценарист. Твърде съмнителен коктейл от функции, който ни принуждава да подходим със задължителната доза анализаторски Alka-Seltzer.

Из Филмово рецензия

Има нещо трагическо в образа на Облия. Той сякаш иска да избяга от мрачната градска действителност и затова - като един Ливингстън - е избрал къмпинг Градина. Но какво се случва там?

Из Рецензия (положителна)