Просто тъй. Разкази без огледало

ИЗВЪН ОРДИНЕРНОТО

Познавам Чавдар Добрев и разностранното му творчество от десетилетия. Достатъчно време, за да се убедя в достойнствата на писателския му образ. В сложни обществени ситуации той даде недвусмислени свидетелства както за тънкия си естетически вкус, така и за гражданската си воля да отстоява повярваното от него социално и естетическо кредо, философските измерения на своя интелект, пронизан от мъки на съвестта.

Друго, което характеризира Чавдар Добрев са неговите търсения и постижения в различни жанрови сфери. От една страна, той е литературен и театрален критик, теоретик и историк на културата със значими приноси в българската духовност от втората половина на XX в. и началото на XXI в. От друга, автор на поетични книги, в които пресъздава автентично дълбоката криза на социализма през 80-те години на двадесетото столетие. Същевременно, Добрев е страстен публицист с безкомпромисно и полемично перо, но и изтъкнат преводач на унгарска лирика, проза и есеистика... Мислех, че трудно би могъл да ме изненада с нови жанрови изкази, докато не ми попадна ръкописът на този неголям белетристичен сборник „Просто тъй. Разкази без огледало". Още по-трудно ми е да определя кое повече ме изненада? Това, че умее да разказва стегнато, ясно, правдиво и живо, или защото сюжетите му, наглед неусложнени, са почти винаги с двойно дъно като психологическа наситеност и неочаквани обрати, или самият факт, че повечето от разказите Чавдар Добрев ги е писал през младежките си години, за да разкрие своите ранни копнежи и разочаровани във всекидневие, което може би има бъдеще. Използвам частицата „може би", тъй като той, човекът на вярата, по природа е зареден с вродена склонност да се съмнява в нещата, с които се сблъсква. Възприема ги със съпричастие, но и с доза ирония и самоирония.

ДИМИТЪР ТОМОВ