Из моя театрален свят и не само...

ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" в класа на Моис Бениеш и асистентка Надя Сейкова, които след време стават професори.

След завършване на ВИТИЗ е разпределена в Пернишкия, (тогава Димитровски) театър. Още с първата си роля в пиесата „Сребърният пръстен" на Иван Дончев получава признание и популярност. Изиграва прекрасни роли, като: Леночка от „В търсене на радостта" от Виктор Розов, Красимира от „Към пропаст" на Иван Вазов, Нонка от „Нонкина любов" от Стефан Кортенски, Учителката от „Третата дума" на Касона, Ана от „Всяка есенна вечер" от Иван Пейчев, за която роля получава награда от Втория национален преглед на българската драма и театър и още много други. Престоя си в Перник определя като златния период от творческата си кариера. От 1961 г. до пенсионирането си е в състава на Младежкия театър в София. Участва в безброй спектакли, като: „Унижените и оскърбените" на Достоевски, „Обърни се с гняв назад" на Джон Озбърн (Елисън), „Дон Жуан отива на война" от Хорват, „Един непредвиден приятел" от Роберт Тома (Лора), „Съдии на самите себе си" и „Избор по вариантна система" на Кольо Георгиев, „Професия за ангели" и „Изпити" на Драгомир Асенов, „Улица „Тревога" на Георги Богданов (Марина), „Сватбата на мама" от Катя Воденичарова (майката), „Облог" на Ваня Милева, Анка от „Левски" на Васил Мирчовски, Минка от „Ботев" на Христо Лъджев, „Страната „Прави каквото щеш" на Рада Москова и много други. Обича да рецитира. Като конферансие и рецитатор участва в безброй концерти в столицата и страната. За рецитала спектакъл „И моята България пътува" по стихове на Дамян Дамянов, посветен на „1300 години България", е наградена с медал. Дублирала е филми в телевизията и киното. И все още не се отказва от сцената. Представя книги на поети и писатели.