Празници умират като хора

„... Една стая винаги вика някой при себе си и ако не отиде никой отиват духове, а тя тогава започва да вика още повече и отиват още повече духове...."

„... Понякога те сядаха до мен на масата и си говореха кой какво от тях е откраднал, кого е пребил или убил. „Значи и в големите къщи може да има весели хора." - помислих си. Тогава магьосникът ми каза: „Това не са хора, а духове и то лоши духове. И тук не е кръчма, а частен дом, но големите къщи на земята в отвъдното са кръчми на лошите духове..." „... на мен ми хрумна, че трябва да отида на екскурзия. Обадих се на приятел - гинеколог и му казах, че трябва да ме покани при него в болницата, да гледам как се раждат хората щях бързо да пристигна, но той отказа без причина. Тогава помолих приятелка анестезиолог да ме покани при нея в реанимацията, за да видя как точно се умира, но и тя отказа без причина..."

***

Милена Буржева е поетеса, писател и театрален критик, известна както в България така и във Франция. Автор на множество публикации и седем книги на български език:

• „Като забравена от векове молитва", стихове. ИК „Пламък", 1993.

• „Разкритие към тъмното", стихове. ИК „Литературен форум", 1994.

• „Сънят на пеперудата", стихове. ИК 4 ' „Христо Ботев", 1996.

• „Да ме води където си иска", разкази. ИК „Легенда", 2002.

• „Да ме води", разкази.ИК „Синева", 2003.

• „Театрални диагнози", рецензии. ИК „Димат", 2003.

• „Мъката на невидяното", избрани стихове. ИК „Проф. Петко Вене-диков", 2004

Нейни стихове и разкази са публикувани в шест списания в пет града във Франция: сп. „Литерал", гр. Брест; сп. „Флорилеж", гр. Дижон; сп. „Вокатиф", гр. Иица; сп. „Пейзаж екри", гр. Кутанс; сп. „Капитал де мо", гр. Париж; сп. „Рекур о поем", гр. Ница. Нейни преводачи са Анелия Велева и проф. Паисий Христов.

Предстоят още публикации във френски списания вече заявили интерес към нейни творби. Определяна от българската критика като „уникално явление в българската литература" /Кр. Минкова/, а от френската критика като „литературно откритие" /С. Войка/

„Празници умират като хора" е осмата й поред книга. Четири, от предложените в нея разкази, са публикувани в три френски списания.