Женският образ в будизма на Индия и Тибет

Женският образ в будизма на Индия и Тибет е като свещен храм, който съхранява аспект на човешката мъдрост. Ключът към сакралното му пространство е скрит в молитви, свещени срички и иконографски символи. Навлизането в този храм на женствеността осъществява връзка с божественото начало, с първичните сили на природата, с творението, със света на съвършенството, с красотата и любовта, със състраданието и свободата, а също със страстта, гнева и страха, със страданията и най-вече с проникновението във всички аспекти на човешката природа.

Светът на будистките жени е галерия от исторически, литературни и визуални образи на майки, съпруги, мащехи, любими, учителки, духовни наставнички и вдъхновителки, които даряват живот, сила, подкрепа, красота и мъдрост. Това са жени, развили безусловна любов към всички същества като към свои деца и постигнали върховно състрадание и сила. Жени, които са слели земния си живот с божествения и са намерили път към познание, което да ги изведе от ежедневните страдания и заблуди. Те разгръщат истинската си природа в единение с мъжа, без да загубят силата си, и намират абсолютната истина отвъд човешките ограничения. Будистките жени са и страдащи, плачещи, насилвани и потискани, но разцъфват като лотоси от тинята на ограниченията, налагани им през вековете, и остават във вечността като пътеводна светлина. А в сакралното пространство на „истинното, светлината и безсмъртието" пребивават будистките богини, които осъществяват връзката между човешкия и божествения свят, между ограничения и просветления ум, между неосъзнатото и осъзнатото, утвърждавайки непреходната сила на женското начало.