Как да дефинираме морала днес ли?

С две думи - не убивай. Не е шега. Грубо казано, общността се разпада. По инерция щях да кажа „на маргинални групички", но понеже идеята за център е вече почти изличена и доведена до незначителност, то няма спрямо какво да е маргинално положението им. Или - всеки е незначителен за другия. Неважен. Глупак. Профан. И т.н. Проблемът привидно е в това, че всяка от тези групички говори сякаш на себе си, на своята си аудитория, ползвайки своята си компетентност, а ако влизат в „диалог", то е преди всичко през скандала. Тук не може да се стигне до нещо изключително важно. До самата идея, до желанието да разбереш какво казва другият.

Виж само как постъпиха симпатягите от СБП с Петър Чухов... Но това не е само в литературата. Работата е там, че нито моралните, нито естетическите ценности се унаследяват. Тоест това е въпрос на постоянна работа, не на еволюция. Мисля си дали миналото не може да замести липсващия център, но и това е утопично и пробвано, защото е от арсенала на големия разказ за изкуството, който сякаш неизбежно води до изчерпването на възможното.

Иво Рафаилов

СЪДЪРЖАНИЕ:

Галин НИКИФОРОВ. Премоделиране на адамовата ябълка

Емануил А. ВИДИНСКИ. Егон, който дойде за орлите

Иван ЛАНДЖЕВ. Стихотворения

Стефан ИВАНОВ. Стихотворения

Людмила МИНДОВА. Стихотворения

Александър ХРИСТОВ. Стихотворения

Невена БОРИСОВА. Стихотворения

Владислав ХРИСТОВ. Стихотворения

Боряна НЕЙКОВА. Етюди

Емине САДКЪ. Три миниатюри