Охридски пролог

В малкото, пръснато по планинските пасбища, село Лелич (Сърбия) на 23 декември 1880 г. се ражда бъдещият велик пастир на човешките души - Никола (Велимирович). Съприкосновението му с книгите започва в близкия манастир Челие, след което продължава учението си в Белградската гимназия. Кандидатства във военно училище, но лекарската комисия го намира за твърде слаб физически, което насочва стъпките му към Белградската духовна семинария. И тук среща препятствие, но с Божията помощ е приет и завършва учението с един впечатляващ и блестящ резултат. Продължава образованието си в Берн, Женева, Лондон, Санкт Петербург. Защитава два доктората...

1909 година. Никола приема монашеска схима с името Николай. Така започва кръстният път на служението, на което той безрезервно отдава себе си. След 10 години е ръкоположен за епископ.

Оставил огромно писмено пастирско-богословско наследство, чрез което и до днес просвещава душите на своите духовни чада, на 18 март 1956 г. св. Николай се представя пред Господа и тръгва по пътя на безсмъртието.

Наречен е от потомците Петия евангелист и Новия Златоуст.