Задната къща. Дневник в писма (12 юни 1942 - 1 август 1944 г.)

Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече, ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко.

Ане Франк, 26 май 1944 г., петък

Ане Франк си води дневник от 1942 г. до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една „задна къща“ в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио „Оранж“ речта на образователния министър в изгнание Болкестейн. Той призовава след войната да се съберат и публикуват всички документи, свидетелстващи за страданията на нидерландския народ по време на германската окупация. Като пример за такива документи Болкестейн посочва дневниците. Впечатлена от речта му, Ане Франк решава след края на войната да издаде книга. За основа ще ѝ служи дневникът, който си води.

Четена и препрочитана от хиляди по цял свят, получила своето заслужено място сред световната класика, „Задната къща. Дневник в писма“ е прослава на силата на човешкия дух. Младостта, любовта и желанието за истински живот, а не просто за оцеляване, хвърлят светлина в един от най-мрачните периоди на миналия век. За първи път на български ще можете да прочетете пълното издание, досега цензурирано заради прямотата на Ане по сексуалните въпроси, както и откровените ѝ описания на кавгите с различните обитатели на Задната къща.

Дневникът на Ане Франк е историята на всеки млад човек. В условия, които малко хора познават.