Проломът

Филип Попов (Филип Петров Филипов) 1930 - 2003

Като творец Филип Попов е в литературните среди на гр. София от 60-те години на 20-ти век до края на земния му живот. Сред бохемата на „Бамбука" той е известен, освен с литературните си произведения и като „Боцмана на кораба за далечно плаване" на поета Иван Пейчев и „...един от последните несъкрушими рицари сред българите!" на писателката Свобода Бъчварова. Обществената творческа изява на Филип Попов започва с разказа „Дядо Йото" - отпечатан в сп. „Наша Родина" (1958 г.) и няколко разкази, отпечатани в сп. „Пламък" -Орган на съюза на българските писатели. Вестник „Литературен форум" отпечатва есето му „Кредо" през 1992 г.

Филип Попов работи като асистент-режисьор към кино-студия на Народната армия.

Като писател-сценарист, Филип Попов е написал няколко литературни сценарии, два от които за миньорите: на каскада „Белмекен - Сестримо"- „Тези, които останаха" и Вец „Батак"- „Път сред хората".

Филип Попов е бил спасител на плажа в Созопол и къде ли още не, опознавайки света...

ПРОЛОМЪТ

Литературен сценарии, който Филип Попов написва по мотиви от новелата „Найден Големия" на писателя Алексей Сегренски (Асен Стоянов Георгиев 1919-1984).