Космическа утроба. Засяването на планетата Земя

Тази книга:

– обяснява как космическият прах и кометите са пришпорили еволюцията;

– изследва възможността универсално познание да е било складирано в човешката ДНК и древните култури да са знаели как да извличат това познание;

– разкрива нови данни за измерванията на Великата пирамида на Гиза.

Всички древни култури свързват човешкия произход с небесата. Египтяните например са били твърдо убедени, че техните предци са дошли от звездите от съзвездието Орион и Сириус. Днес обаче религията и науката твърдят, че животът се е породил спонтанно тук, на Земята. Знаели ли са древните за нашия истински космически произход? Оставили ли са ни податки?

Разширявайки теорията за панспермията, създадена съвместно с изтъкнатия астроном сър Фред Хойл – а именно, че градивните блокчета на живота са били пренесени на Земята от комети в далечното минало, – Чандра Уикрамасиндж и Робърт Бовал разглеждат последните открития в подкрепа на космическия произход на човечеството. Представят в детайли астробиологическите находки на органични молекули дълбоко в космическото пространство, невероятната устойчивост на някои микроби в най-суровите условия в космоса – което прави възможно прехвърлянето на гени от една звездна система в друга. Те поддържат твърдението, че Вселената е била „родена“ и снабдена още в своя зародиш с конструктивния план на живота, изтъкват, че космосът би трябвало да гъмжи от форми на живот, далеч по-стари и може би далеч по-развити от нас. Показват как животът е пристигнал на нашата планета от междузвезден прах, съдържащ извънземни бактерии, приблизително преди 3,8 милиарда години, и как по-късни комети, метеороиди и астероиди са донесли нов бактериален и вирусен генетичен материал, който е бил жизненоважен за еволюцията.