Разказ за Езоп - антология басни

Баснята в стихове или проза е разказ за животни или предмети, чрез която се изобразяват хора и има нравоучителен характер. Има и второ значение на думата басня - измислица. В това второ значение тя се използва във Светата Библия - измислиците на езичниците, а и на евреите са не само безполезни, а вредни, казват светите апостоли. Това е така, защото самосъчиняването на морални норми е празна работа - моралът е морал заради Бога и без Неговият авторитет, той губи същността си - правила за любов към Бога и ближния. В това възразяват светите апостоли, а не срещу литературният жанр басня, сам по себе си. Между другото коренът на думата в българският език, басня е производно на бая т.е. езическо заклинание. Тук «ползваме думата басня изцяло в нейното първо значение - на кратък разказ, който сатирично осмива човешки качества /по-скоро некачества/, преписани на животни и предмети, със цел поука за младия читател. Чрез басните все пак ясно се вижда границата между добро и зло - нещо което съвременните науки образование и литература въобще отказват да правят или дори сменят местата им. Знание без нравствен смисъл е злоба. Днес, че знанията имат нравствен смисъл, дори не се споменава. Именно този пропуск се опитва да поправи настоящата книжка. Отдавайки почит на големите баснописци, ние отдаваме почит на поуките заложени в басните им, поуки, които са нужни и на нас и нашите деца, като същевременно са забавляваме от сатиричните истории и диалози, разработени от древните автори. Подбрал съм най-чарактерните басни на най-големите писатели творили в този жанр, като съм се старал да ги осъвременя, като изказ за да стигат по-лесно до днешния малък читател поуките им.