Жената, която не остаряваше

Но и ти трябва да разбереш, че не се чувствам добре с жена, с вВайсет години по-млада от мен. Не желая саркастичните забележки и злите, завистливи погледи, искам просто възрастта на жена ми да разказва нашата история, да е доказателство за нашия четвърт век заедно, Господи, вече! Ти искаше да станеш баба, да приготвяш горещ шоколад, но няма баби на трийсет години, Бети, не може да си баба, когато синът ти е един ден по-стар от тебе, когато мъжът ти се окаже един ден на възрастта на баща ти и после на възрастта на дядо ти. Знам, че това си все ти, Бети, че притежаваш същата душа, която обичам, същото сърце, но знам дълбоко в себе си, че се страхувам да те гледам все една и съща. Ти си като бряг, от който се отдалечавам и който ми напомня непрестанно, че съм смъртен.

***

Aвmop наседем романа, Грегоар Делакур (1960) печели световна известност с втория от тях - „Списъкът с моите желания" (2012). Носител на редица престижни награди в областта на литературата и рекламата, където получава международно признание още преди да се прочуе като писател, Делакур е сред най-четените френски автори днес. У нас е популярен с още две свои книги - „Какво поглеждаш най-напред" и „Писателят в семейството". Най-новата-„Жената, която не остаряваше", излезе в многохилядни тиражи през март 2018 г. и оглави мигновено списъците на бестселърите в родината му и извън нейните предели.