Александър. Добродетелите на войната

"Винаги съм бил воин. Не познавам друг живот.“ Стивън Пресфийлд успява да проникне в смелото сърце на Александър Велики в тази хроника на невероятните постижения и безкрайните амбиции на царя. Този кървав епос е изповед (и уроци) на Александър пред неговия зет Итан в момента, в който македонският пълководец и неговите войници се готвят да прекосят „тази индийска река“, за да влязат в поредната битка. Романът разказва за последната победа на Александровия баща (разгрома на гърците при Херонея) преди неговото убийство, за това как над бащиния си труп Александър затвърждава плановете си за бъдещи войни; за борбата му с неговия „даймон“, който ще го призове към слава; за опожаряването на Тива, за похода му на изток и жестоките кланета в Азия; за убийството на приятеля му Клит. Ту с възвишена реторика, ту на вулгарен простонароден език Александър „гощава“ Итан с кървави бойни сцени и истории за ужаси и триумфи.

Авторът съчувствено рисува портрет на човек, непознавал съмнения: „Вечен триумф и слава, която никога не ще залезе – ето за това воюваме!“.