Отивам си е възвратен глагол

Куеку умира бос една неделя на развиделяване, чехлите му на прага на спалнята като предано псе. В момента стои между остъклената веранда и градината и умува да се върне ли да ги вземе. Не. В тази спалня спи втората му жена Ама, с леко разтворени устни, нежно набръчкано чело, пламнала буза, търсеща по възглавницата по-хладно парче плат, и той не иска да я събуди. Все едно би могъл. Тя спи като кокосов орех. Като нещо неодушевено. Спи като майка му, загасила света. Може да им оберат къщата - нигерийци по джапанки, да спрат право пред портата с ръждясал руски танк, без хич да се церемонят, както вече правели на остров Виктория (или поне така разправят приятелите му: каубои и крале на суровия нефт, разпуснати из Лагос и околностите, тоя чудат сой афри-канци - безстрашни и богати), а тя все така ще си похърква сладко, като по ноти, и ще сънува захарни петлета и Чайковски.

Спи като дете.

Надолу по коридора, през вратата и до двора, където е ясно, че тя няма как да го чуе, но е на пръсти все пак. По късата пътека между голямата спалня и хола, където спира за миг да се полюбува на своя дом.

После продължава по коридора, през вратата, през хола, през трапезарията, през верандата, до прага.

И спира там.

По-късно сутринта, когато снеговалежът е започнал, умирането е приключило, а едно куче е подушило смъртта, Олу ще излезе от болницата, без да бърза особено, ще затвори блекбърито, ще остави кафето си и ще се разреве.

***

Още преди „Отивам си е възвратен глагол“ да излезе на пазара, в медиите за него се изписаха една торба хвалби. Веднъж да се окаже, че е имало защо. Пропуснете ли „Отивам си е възвратен глагол“, пропускате един от най-добрите романи на годината.

– The Economist

Тайе Селаси пише с леката ръка на блестящ поет, с доза дързост и с дълбока емоционална отдаденост на живота и трансформацията на героите си. Сълзите се стичат неусетно през пасажи, пълни с разкошни описания и психологически портрети, и оставят след себе си силно въздействащ портрет на едно „семейство в безтегловност“, в борба отново да се сглоби.

– The Guardian

Великолепен. Напомнящ на Джумпа Лахири, но с дори повече топлота и жизненост, романът на Селаси, задвижван от експресивния й език, разказва въздействащата история на семейство, което открива, че това, което едно време ги е свързвало, може отново да ги сплоти.

– Publishers Weekly

„Отивам си е възвратен глагол“ е както бързо разгръщаща се история за състоянието на едно семейство, така и еуфорично изследване на вътрешния живот на неговите членове. Със съвършено изпипаната си проза и безупречната си техника, Селаси не просто претворява представата ни за африканския роман, тя претворява понятието ни за романа, точка. Изумителен дебют.

– Теджу Коул, автор на „Отворен град“

Тайе Селаси е млад автор със зашеметяващ талант и невероятна чувствителност. „Отивам си е възвратен глагол“ сякаш съдържа в себе си целия свят – никога няма да я забравя.

– Елизабет Гилбърт, автор на „Яж, моли се и обичай“