Минало време

Джак Ричър се наслади на последните слънчеви лъчи над малкото градче на брега на Мейн, след което – подобно на птиците, които се рееха високо в небето – започна дългия си път на юг. За разлика от тях обаче не пое право на юг. Избра различен маршрут от балтиморските трупиали и черноглавите коприварчета, от овесарките и фебовете, от рубиненогушите колибри... Джак Ричър избра маршрут, който пресичаше страната по диагонал на югозапад от най-горния десен ъгъл на картата до най-долния ляв. Вероятно щеше да прекоси Сиракюз, Синсинати, Сейнт Луис, Оклахома Сити и Албакърки, след което да продължи към Сан Диего. Подобно на всички, които бяха служили в армията, и Ричър смяташе, че в Сан Диего има прекалено много моряци, но въпреки това градът му се струваше подходящо място, където да посрещне началото на зимата.

Това щеше да бъде дълго пътуване, каквото не бе предприемал от много години.

И той го очакваше с нетърпение.

Но не стигна кой знае колко далече.