Пресжурналистика

Следващите страници са опит медиакритическото наблюдение на пресата и портретубането на действащите "вестници и други лица" в нея да бъде съчетано и проникнато с разработването на същностните въпроси на преокурналистиката от втората половина на 90-те години. Възгледите за тия въпроси неминуемо се кодират в оценката за ставащото в съвременната преса. Богатството и многообразието и предложиха през последните години галерия от заглавия и от типове издания, които те представят. Затова частното и общото естествено се преплитат, както съждението и оценката, почиваща върху него. Текстовете в тази книга са писани през посочените под заглавието години. Времето естествено е давало отражението си не само върху злободневните оценки. Заедно с това част от възгледите на автора са се развивали и променяли. Тъй като актуалните текстове през годините са запечатвали както малки прозрения, така и потресаващи заблуди; както потвърдени по-сетне от хода на Живота, така и съвършено отхвърлени критично-теоретически наблюдения, затова предпочетох да запазя автентичния текст - като свидетелство и хроникиране, естествено повече за характера на времето, отколкото за скромните тежнения на автора. Още по-необходимо ми изглежда това, защото читатели на книгата, като помагало по дисциплината "Пресжурналистика" във Факултета по журналистика и масови комуникации, са днешни студенти. Пазил Господ някой да остане е впечатлението, че това е опит за панорама на модерния български печат. Разбира се, че вестниците и списанията - обекти на наблюденията ми - не са случайно влезли в полезрението ми, но и читателите знаят, и аз знам, че представителната панорама на новата българска преса е много по-широка.