Марксизмът и бъдещото общество

В настоящето изложение аз разглеждам марксисткото разбиране за бъдещото общество.

За първи път в историята започна неговото установяване от Парижката комуна през 1871 г. Но много бързо тя беше ликвидирана от изплашената френска реакция.

Следващият вече грандиозен опит беше Октомврийската революция от 1917 г. Но след смъртта на Ленин, нейното дело беше преобразено в сталинистки тоталитаризъм. Верните последователи на Ленин, борците за истински социализъм, болшевиките, бяха избити до един от сталинизма. До края на живота си през 1953 г. Сталин изтреби огромен брой истински марксисти, както от СССР, така и от други страни. Той ликвидира и около 800 български комунисти, търсещи спасение в СССР от капиталистическия гнет и терор у нас.

След войната в своеобразна форма в европейските уж „социалистически" страни беше установено фактически сталинисткототалитарно общество. Към

края на осемдесетте години на XX век то претърпя исторически крах и беше преустроено в капиталистическо общество.

Социализмът се запази в Китай, където през декември 1978 г. беше извършен остър завой от тоталитарното общество на Мао към истинско социалистическо общество. Под ръководството на Дън Сяопин, а след неговата смърт на редица талантливи китайски ръководители, Китай бързо преодоля вековната си изостаналост и вече по редица важни показатели се нареди на първо място в света. По същия път след 1986 г. се развива успешно и Виетнам. Редица други страни в една или друга форма търсят път към социализма.

Така социализмът се оказва общественият строй, който премахва органическите недостатъци на капитализма и чертае бъдеще на обществото на вечен мир, на всестранен обществен напредък, на премахване на капиталистическите пороци, които обезобразяват човешката личност, съдейства за нейното всестранно развитие и разгръщане.

Това е пътят, осветен от марксистката теория, който трябва да поеме и нашата страна.

В настоящата работа съм използвал текстове от книгата си „Сталинисткият тоталитаризъм" /М-8-М, С., 2000/ и от статията си „Марксизмът и XXI век" /Ново време, кн. 12, 2008/.