Общата тема на изданието е "Защо ни е литературата?".

То съдържа изцяло нов брой и ключови текстове от историята на "Пеат некогаш". 160 страници с повече от 40 цветни илюстрации в красиво библиографско оформление.

В това издание: уводно есе на Олга Николова, нови текстове на Рада Барутска и Весо Паралията, сказка за значението на историята от Михаела Постолова, нови преводи на две есета на Хенри Дейвид Торо, лекция за "царското съкровище" на Джон Ръскин, съвременна българска поезия от Красимира Зафирова, Ани Илков, Невена Стоянова, Б. Р., Любомир Терзиев и Philip P. Stanil, проза от Дани Радичков и Светозар Георгиев – ghostdog, научно-художествена проза – за еволюцията от Лорън Айсли, за естеството на огъня от Ричард Файнман, за раждането на новите идеи от Александър Гротендик.

"пеат некогаш" не е спечелило наградите Южна пролет, Северна зима и Поморийска лечебна кал, но пък се надява да получи Златен лъв, Сребърна мечка, Бронзова ехидна, както и Нобел за мир разбира се.

През петте години на своето съществуване „пеат некогаш" успя да си спечели много врагове и да вдигне значително нивото на адреналина им, което пък придаде съвършено ново качество на иначе скучния им живот. Някои от тях излязоха от дългогодишната си депресия и заговориха за вземането на репресивни мерки срещу явления като нашето списание. Други изоставиха всякакви академични методи и се довериха изцяло на дедуктивния, посвещавайки дните си на мистерията около мисис Барутска и други персони.

„пеат некогаш" успя да размъти водата в така нареченото „литературно езеро" и стана ясно, че всъщност иде реч за обикновено хвостохранилище, залято обилно с рекламна течност.

Списанието ни не спазва елементарни принципи на политкоректността, като тези за квотното разпределение например: мъжкото присъствие срамно доминира над женското, бавното писане - над бързото, яснотата - над мъглявостта; плюс това е бъкано с никому ненужни научни текстове, които уморяват очите и напрягат ума. Но най-лошото е, че като цяло то създава усещането за смисленост, което разваля целия кеф.

Купувайте „пеат некогаш" само ако вече сте се запасили с всичко необходимо, включително въздушна възглавница, акваланг и хималайска гъба. Но дори когато се сдобиете със списанието, в никой случай не започвайте четенето без предварителна загрявка. Най-напред раздвижете бицепсите, трицепсите и де що имате мускул, после изпийте прясно изцеден сок от целина и питахая, и ако все още имате желание за каквото и да било, внимателно започнете четенето - с помощта на огледало, разбира се, ако държите да оцелеете.

„пеат некогаш" със сигурност ще бъде преведено на всички езици от индоевропейското семейство, както и на някои от угро-финската, алгонкинската и луле-вилеласката езикови групи, но на този етап се въздържаме от официални изявления по този повод. Бъдете здрави и смели!