Желязната жена

Загадъчната Мура, наречена от авторката „желязната жена“, защото устоява на всички превратности на съдбата – а съдбата й е крайно необичайна – е смятана на Запад за „руската миледи“ и „червената Мата Хари“ (в книгата това е само загатнато, но днес е установено, че наистина е била двоен агент – съветски и британски). Далеч повече е интересна обаче както на авторката, която я е познавала лично, така и на читателя с връзките си с британския дипломат, агент и мемоарист Робърт Локхарт, с руско-съветския писател Максим Горки и с английския фантаст Хърбърт Уелс. Но може би още по-завладяваща е тази биография – отдавна станала бестселър навсякъде където е издавана – в качеството си на изключително свидетелство, подкрепено с много документи, за цяла една епоха от световната история: за Първата световна война, Октомврийската революция и отношението на Европа към нея, за драматичната действителност в Съветска Русия, за живота на руските емигранти, без да забравяме майсторски описаните образи на Локхарт, Горки, Уелс и цяла поредица други исторически личности.

„Желязната жена“ е необикновена книга, която издателство „Колибри“ предлага на читателя с почит към една също толкова необикновена писателка.

***

Руската писателка Нина Берберова (1901-1993) емигрира след Октомврийската революция в Париж, живее там 25 години, през които общува с легендарни личности като Ана Ахматова, Владимир Набоков, Борис Пастернак, Марина Цветаева, впоследствие се установява в Съединените щати, където преподава руски език в университета в Йейл.

Посещава Русия през 1989 г. Междувременно сътрудничи на литературни списания и пише статии, разкази, новели и романи, предимно биографични, сред които „Чайковски – историята на един самотен живот“, „Бородин“, „Александър Блок и неговото време“, „Делото Кравченко – история на процеса“, „В памет на Шлиман“ и автобиографията „Курсивът мой“. „Желязната жена“ е биографията на баронеса Мария Закревска Бенкердорф – Мура, издадена за пръв път в Ню Йорк през 1981 г.

На името на Нина Берберова е наречен площад в Арл, където се намира издателството „Акт Сюд“, издавало нейните книги.