Анормална психология: невронаучни перспективи към човешкото поведение и опит

„Анормална психология: невронаучни перспективи към човешкото поведение и опит“ на Уилям (Бил) Дж. Рей е свеж и новаторски текст, който учи студентите, че психопатологията (анормалната психология) е бързо развиваща се наука. Изследват се еволюционни, биологични, неврологични, психологически, социални, социокултурни и политически перспективи за пълното представяне на областта с поглед към критичното мислене и оценка. Напълно интегрирайки DSM-5, този текст предлага най-актуалното представяне на психопатологията, което е на пазара. Гледната точка се простира на много равнища – от културата до генетиката, помагайки на студентите да надскочат елементарната гледна точка на природата срещу възпитанието към нови начини на разглеждане на психичните разстройства въз основа на най-новите интердисциплинарни изследвания. Разказите от първо лице и изследванията на клинични случаи помагат на читателя по-добре да разбере преживяванията на човека с психично разстройство, като същевременно показват способността му да води пълен, продуктивен живот. Богатите илюстрации и превъзходният пакет с ресурси гарантират ангажирането и успеха на студентите.

***

Уилям Дж. Рей е професор по психология в Щатския университет на Пенсилвания. Получава докторската си степен от университета „Вандербилт“ и е специалист по медицинска психология в Медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Франсиско. Получава бакалавърската си степен в колежа „Екърд“, където научава стойността на първоизточниците и нуждата да се интегрира информация от много гледни точки. Като част от клиничното си обучение е работил в редица психиатрични болници и клиники из цялата страна, където се научава да цени преживяванията на хората с психични разстройства.

По време на кариерата си проф. Рей е бил гост-професор и изследовател в университетите на Маями, Мюнстер, Рим, Тюбинген и Констанц. В Щатския университет на Пенсилвания той е директор на програмата SCAN (Специализация в когнитивната и афективната невронаука), а преди това е директор на програмата по клинична психология.

Изследванията му се фокусират върху клинични въпроси от гледна точка на неврологията. Използвал е психо-физиологични техники и такива за изобразяване на мозъка като ЕЕГ (електроенцефалография), МЕГ (магнитна енцефалография), ДТИ (дифузионна тензорна визуализация) и fMRI (функционален магнитен резонанс), за да изучава емоционалността, психопатологията и индивидуалните различия.