17:15 до Тьонсберг

Главната героиня в романа „17:15 до Тьонсберг" е преживяла загуба и е изпаднала в тежка криза. Сезонът е свършил, но тя заминава за лятната къща край Тьонсберг с надеждата, че раната ще зарасне по-бързо. В състоянието, в което се намира, тя поема заобикалящия я свят дълбоко навътре. Случайността я среща с хора, в които се вкопчва. Те споделят с нея важни преживявания. Вигдис Йорт описва психологическите процеси, които позволяват на човек да продължи напред и лекуват рани. „17:15 до Тьонсберг" е вълнуващ роман за силата да оживяваш, когато вярваш, че никога отново няма да бъдеш щастлив.

„Беше петък следобед. Отворих вестника, но скоро след това го оставих отново. Отпих от чашата, отхапах си от наденичката - беше изстинала, така че не успях да преглътна. За момент забравих болката. Усетих я отново, когато си поех дъх, сложих ръцете между краката и се свих. Бях оставена на собствената си милост. Болеше ме от факта, че съм сама и изолирана. Ужасно беше чувството, че не мога да се откопча от тялото си. Сякаш нещо се откъсваше от мен, отронваше се, отворена рана, която трябваше да зарасне. Една влюбена двойка мина покрай мен, извърнах се, за да не заплача. След това все пакзаридах, товами помогна да забравя времето."

***

Вигдис Йорт пише екзистенциални книги за човешката участ и житейските избори. Има остър поглед върху актуални теми от съвремието. Със „Смяна на гуми", „Говори с мен", „Трийсет дни в Санефюр", „Да живее пощенският рог!" и „Норвежка къща" тя се налага като безстрашен политически автор. Получила е много награди, сред които „Гюлдендал" за цялостно творчество, „Амалие Скрам", „Браги" и др. Номинирана е за литературната награда на Северния съвет.