Писмо до близък

Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние... Време да утихнеш. Да утихнеш дотолкова, че да чуеш, въпреки дъжда, как се разпукват цветовете на черешите. Да затаиш дъх, за да усетиш как клоните копнеят да се облекат в най-красивото зелено. И да родят плод, от който да късат децата, докато играят на гоненица... В тишината можеш да чуеш много неща. Например, себе си... Дори Самия Христос...