Селско додекамеронче

КОИ СИ ТИ, КИРЕ?

Аз съм Кирил Писарски. Радомирско селянче. Роден съм В село Кондофрей, но сме се преселили да живеем на гара Гълъбник и там премина детството ми. Завършил съм най-напред гимназия в Дупница, а след това Военното пехотно училище "Васил Левски" в София. После учих в Чехословакия. Завърших Пражкия университет - специалност "телевизионна журналистика" Бях на работа в Българската телевизия цели тридесет и две години! Почти всички в детска редакция. Имам отпечатани повече от сто разказа за деца и възрастни, много приказки, две куклени пиеси. Издал съм книгите: "При нас е весело", "Бързи, смели, сръчни", "Команда "Прилеп", "Пионерско ехо", "Хайде да играем", "Забавно-спортни игри", "Игрите навсякъде с нас", "Весел старт", "Жижи", "Нашепнати приказки", сборник с разкази "Обрулено време" и стихосбирката "Розите са с бодли". Имам две дългосвирещи плочи и касети - мюзикълите "С ракета на Тулумбус" и "Къде живее дядо Мраз?"

В телевизията съм бил автор и редактор на популярните рубрики: "Накъде в неделя?", "Бързи, смели, сръчни", "При нас е весело", " Не се сърди, човече", "Наслука", "Парад на хвърчилата", "Прозорче към поезията", "Весел старт", "Хубава си, татковино!" и други.

Заснел съм като автор, оператор и режисьор тридесет и две детски новели и шестдесет филмови пътеписа за българските планини, с участието на деца. Сега съм в третата възраст - пенсионер.

Телевизията, тази любов моя, е една ненаситна акула, поглъщаща времето на творческия работник, ако се е отдал само на нея. Останах й верен цели тридесет и две години! Тя не понася мимолетните увлечения. Щастлив съм, че й бях пленник с цялото си сърце и душа. Че през тези три десетилетия и нещо бях сред децата на България. Правех предавания за всички момчета и момичета у нас - от големите градове до най-затънтената паланка. За мен нямаше значение каква вяра изповядват, какъв език говорят с мама и татко. Учех ги да знаят, че Родината им е България, че бащиното им огнище се намира в България. А личното творчество отлагах за времето, когато телевизията щеше да остане без мен и аз без Нея!

Гордея се, че съм селянче, израсло на една малка гаричка, някъде из Радомирския край.