Скитникът на моята душа

Алтернатива

Свисти косата безпощадна. Работи. Чак до здрач.

Признателно тревата пада в нозете на косач.

О, как чудесно тя разбира! Тревата в себе си се вглежда.

Защото трудно се умира от "кукувича прежда".

***

Книгата „Скитникът на моята душа" съдържа събраната поезия на Николай Искъров - един от талантливите български поети, загинал през 2001 г. на 50-годишна възраст. Първата му стихосбирка „Далече от снега" (1976) получава наградата „Димчо Дебелянов"; същата година негови стихотворения са отличени с националните награди „Цветан Зангов" и „Сливенски огньове". Носител е на литературни награди на град Бургас (1977, 1980 г.), на националната награда на в. „Пулс" „1300 години България" за 1981 г., наградата „Атанас Манчев" - 1985 г., награда „Пегас" - 1995 г.

През 1980 г. издава своята втора стихосбирка „Пясъци". Следват „Цяр за цар" (стихове за деца, 1989 г.), „Нима" (стихотворения, 1990 г.), „Стихове" (1996). Негови творби са включени в „Млада българска поезия" (антология на английски език, 1989 г.). Публикува свои преводи, произведения за деца, проза.

***

„Той бе дете на Свищов, но биде осиновен от Бургас - градът, в който Николай стана и остана Поет. При това в знаменитата атмосфера и вълшебния въздух на по-големия му събрат Христо Фотев, с когото бяха неразделни съратници, макар много различни. Друг на мястото на Искъров би останал в магнетичното поле на фотев, би се превърнал в негов подражател, но поетичният му характер се оказа по-силен от притегателната мощ на магьосника фотев.

Ники Искъров владееше класическия стих, знаеше тайните и предимствата му, боравеше с различни ритмични размери, притежаваше много богата поетична култура. И много широко скроен вкус към различните видове скърби и вдъхновения, които бушуваха в предишните поколения български творци. За това никой не бе изненадан, когато заедно с Недялко Йорданов създадоха алманаха „Море" - най-авангардното списание, списвано извън столицата, избликнало в годините на перестройката."

Румен Леонидов