Вулгарните романтици. Война и мир на прехода

„ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ" е роман за объркания български преход и произтичащите от това фатални за страната последици. Повествованието обхваща периода от последното посещение на съветския генерален секретар Леонид Брежнев в страната ни през 1979 година до щурма на парламента през зимата на 1997 година. В няколкото сюжетни линии на „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ", които се пресичат и взаимно си влияят, авторът Валентин Стоев се е постарал да обхване и осмисли събитията цялостно, да изследва по художествен начин и в развитие обществените процеси, да обрисува типажите на времето, обвързаността им и взаимната им зависимост – нещо, с което той се е справил, и то по чудесен начин!

Ако сте читател, който държи и на сензационното, от „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ" ще научите пикантни, важни и прикривани досега подробности от върховете на Народна република България и СССР, от съветското и българското политбюро. Ето само няколко от многото примери в романа:

- Как и защо се стига до ръкопашен бой между министър-председателя Георги Атанасов, който води заседанието на ЦК на БКП на 10 ноември и обявява решението за „пенсионирането" на Живков, от една страна, и Милко Балев, члена на политбюро, който е и най-пламенен защитник на статуквото и против „пенсионирането", от друга;

- как във ВИП-стола на ЦК на КПСС в Кремъл генералният секретар Юрий Андропов изсипа на главата на члена на политбюро Григорий Романов чинията с обяда си – телешко с грах, вбесен от размаха на подлостта и лицемерието му;

- как една невинна глупост на председателя на сдружение „Гражданска инициатива" в СДС Любомир Собаджиев стана причина първият демократичен президент на Република България да се казва не д-р Петър Дертлиев, а д-р Желю Желев;

- как и на кого царят в изгнание Симеон II, станал известен по-късно като Симеон Сакскобургготски, още през 1993 година съобщи, че е готов да стане президент (в краен случай и премиер) на Република България;

- как Тодор Живков подложи на тест за лоялност членовете на политбюро и какво показа полиграфът!?

- какво каза Ванга на генералния секретар Леонид Брежнев на последната им среща!

Тези и още много неизвестни за обществото подробности ще намерите в романа на Валентин Стоев „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ"! Прочетете ги, знайте ги, струва си, защото те са част от българската и съветската история! Част са и от историята на прословутата българо-съветска дружба, както я определяха тогава: „От векове - за векове!"

Кой е авторът Валентин Стоев ли? Активен журналист, пряк свидетел на събитията, нещо повече - участник в тях. Както самият той казва:

„Аз бях Там, повярвайте ми, не пропуснах нито един епизод от този особен и специален период в историята на България:

- Бях и на пленума на политбюро на 10 ноември 1989 г., когато ден след падането на Берлинската стена падна и „стената" на Живков;

- Бях многократно и в Кремъл, когато съветските ръководители многократно обсъждаха отношенията на „Големия брат" с „малкото братче" България;

- Бях и на „Раковски" 134, когато се излюпваше хилавата българска опозиция;

- Бях и в ресторанта на СУ „Яйцето", където на вино и бира опозиционерите „опичаха революцията";

- Бях и на протеста на ул. „Раковски" пред кафене „Кристал" на 26 октомври 1989 година, където ядох бой наравно с другите участници в първата антиправителствена демонстрация в София след 45 години „народна власт";

- Бях, бях, бях... Навсякъде бях! И много видях!"