Преизподник

Това е най-зрелият иронично-саркастичен роман на Петър Маринков. Получил се е грандиозен по замисъл словесен историко-политически карнавал, паноптикум от действителни нашенски лица и герои, вихрещи се в дните малко преди 9.09.1944 г. Това е колкото смешен и карикатурен прочит на събитията, толкова и ужасяващ калейдоскоп, анимация на абсурда, наречен Преизподник на българските нрави. А те са генетично заложени в националния ни манталитет и затова непроменими през всички досегашни, а навярно и бъдещи, еднолични или демократични управления.

Румен Леонидов

Неочаквани обстоятелства принуждават български разузнавач от РО /Разузнавателен отдел към щаба на армията/ да оцелява под чужда самоличност в града, който е Мека за контрабандисти, шпиони и международна криминална измет. Истанбул никога не е заспивал, но в преломните за Втората световна война дни политическото задку-лисие истеризира. Необузданата стръв за власт, за победа и триумф замъгляват разума, сладки кроежи за мъст изпепеляват душата. В локали, вертепи и дворцови салони надеждата и покрусата дефилират открито. Елитите са обхванати от холерична разпуснатост, която потиска приличието и развява знамената на безсрамието. Нов, непознат аромат на лукс и миазма разнася бризът над пролива. Авантюристи от всички страни, представящи се за миротворци, дават щедри обещания. Български чиновници под прикритието на стопански ангажименти търсят контакти със Съюзниците. Родни опозиционни политици обещават обрати, други плетат интриги. Безотговорни елементи кроят планове, готвят се преврати, денонощно циркулират ноти, поверителни доклади, верни и неверни доноси, реки от злато текат с дипломатически пратки. Тук, в Истанбул, пулсът на света бие учестено и силно - за едни предсмъртно, за други сюблимно.