Еретикът от Соана

Немският писател Герхард Хауптман е един от най-видните писатели и драматурзи в началото на ХХ век, но малко познат и издаван у нас.

Роден е на 15 ноември 1862 г. в Бад Залцбрун, Силезия, в семейство на гостилничар. След завършване на гимназия няколо години живее при един от чичовците си в Силезия, където получава солидно аграрно образование. На двадесет и осем години се записва да следва скулптура в Кралската академия на изкуствата в Бреслау, но в края на първата година е изключен, поради слаб успех и лошо поведение. Не се увенчава с успех и следващият му опит да следва философия в университета в Йена.

През 1885 г. той се жени за Мари Тинеман, дъщеря на едър земевладелец и с това решава финансовите си затруднения. От тук нататък Хауптман всецяло се отдава на литературата и работи като писател на свободна практика. Става известен с драмите си „Пред изгрев слънце" (1889) и „Тъкачите" (1893), както и с романа си „Атлантида" (1912).

В 1912 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература.

След Първата световна война в творчеството му преобладава песимизма и тревогата - „Зимна балада" (1917), „Островът на великата майка" (1924) и др. Последната му реалистична драма е „Пред залез слънце" (1932), преведена и издадена и на български от издателство „Народна култура" в 1974 г.

Романът му „Еретикът от Соана" е завладяваща сага не само на любовта между току-що пристигналият млад свещеник Франческо, в малкото селце Соана в Северна Италия и красивата Агата, за която хорската мълва твърди, че е плод на кръвосмешение, но и философски размисъл за

връзката Бог - Човек - Природа.