Пространства на идентичност - рефлексии върху българската философска култура

Предлаганата монография е посветена на приноса на различни български интелектуалци за формирането на национална философска култура. Разбираемо изследователските усилия са съсредоточени (предимно, но не единствено) върху междувоенния период като особено плодотворен в търсеното отношение. Това е период, когато националното своеобразие на философския процес в България е предмет на особено обсъждане - широкият дебат тематизира възможността за народопсихологическа ориентация на философската култура, за изявата на дълбинни „балкански" импулси с екзистенциално-религиозен характер, за създаването на собствен философски език и пр. Като пример ще посоча дискусията, осъществена на страниците на сп. „Златорог" в началото на четиридесетте години на миналия век. Там Петър Йорданов - критик и редовен сътрудник на списанието, - публикува статията си „Към културна самобитност" (1940), в която обсъжда принципната възможност философията също да има специфични национални черти, да е изразител и на колективното, националното отношение към света. Предпоставка за това е според него специфичното разбиране за философията не единствено като наука, а като надхвърляща употребата на интелекта и, следователно, като общохуманитарна дисциплина, родееща се с изкуството, чиято национална обагреност не е поставяна под съмнение. Българският автор се съгласява с общоприетото мнение за обективността и еднаквата задължителност на категориите на интелекта, но твърди, че, разглеждан в една по-голяма дълбочина, интелектът също се оказва национално обособен (Йорданов 1940: 425).