Севт III, Севтополис и Кабиле (341-252 г.пр.Хр.) според епиграфските и нумизматичните данни

Спасителните археологически разкопки по време на строежа на язовирна стена край левия бряг на Тунджа (на ок. 8 км. западно от Казанлък) подариха на тракийската история нови свидетелства за тракийския цар Севт III и за неговия Севтополис. Архитектурната и укрепителната система, откритите археологически и епиграфски паметници, наред с над 1300 монети, представиха в нова светлина обществото, религията и културата през ранната елинистическа епоха в Тракия.

До откриването на Севтополис и особено на "Големия севтополски надпис" през 1953 г., в края на изтичащия срок за археологическото проучване от акад. Д. П. Димитров и неговия екип, за Севт III се знаеше твърде малко. Делата му се възстановяваха преди всичко въз основа на колебливите сведения у Диодор по повод на войните и управлението на македонските царе Филип II и Александър Македонски в завоюваните от тях тракийски земи на Одриската държава; малкото сведения за Лизимах, отстоял царската си власт над тях след 323 г.пр.Хр., в Диодоровия текст се допълваха от кратки съобщения у други антични автори, открити епиграфски паметници и монетни емисии с името на Севт.

През изминалия почти половин век от първите известия за това епохално за века откритие на българска земя историци, епиграфи, археолози и нумизмати упорито и грижовно откриваха страница след страница от историята на Севтополис, неделима и съществена част от историята на древна Тракия. Сред имената им от 25 години липсва името на акад. Димитров, с когото имах възможността да общувам още от студентските си години, да разговарям за елинистическа Тракия по повод на първите ми проучвания, свързани с няколко публикации за възстановяването на политическите събития в древна Тракия пррез V - III в.