Уморени разкази

В гротескно-фантастичния цикъл Уморени разкази действието има символично значение и подчертава пропастта между реалния, всекидневен живот и идеалния свят, в който властват любовта, красотата и хармонията. Героите в тези разкази са социални аутсайдери, бохеми, скитници, творци и мечтатели, често недъгави или невротици, идентичността им не се корени в презираните от тях обществени отношения, а в усещането за принадлежност към определени естетически и творчески кръгове. Този тип герои оставят траен отпечатък в хърватската литература, придавайки й модерно и космополитно звучене.

***

Антун Густав Матош (1873-1914) е хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и „папата на френския декаданс" Юисманс. Приживе Матош публикува три сборника с разкази - „Трески" (1899), „Нови трески" (1900) и „Уморени разкази" (1909), няколко сборника с есета - „Хоризонти и пътища" (1907), „Наши хора и краища" (1910) и др., около 80 стихотворни произведения с философски мотиви и елементи на сатира.