Приказки за Праскова и Прасчо

Една нощ тъмното нещо се забавило, а част от светлото вече си била отишла и на мястото, останало празно между двете небето не издържало повече на опъна, и се отлепило, и понеже у никого не се намирало от подходящото лепило в достатъчни количества, помислили набързо и решили, че ако се разделят наполовина всички от гората и всяка половина хване небето за единия му край, а след това внимателно и бавничко започнат да го дърпат в противоположните посоки, дупката ще се смали и ще изчезне, докато небето се разтяга, и колкото и да остане разлепено, то вече няма да е много и със събраното лепило от всяка къщичка в гората все някак ще го залепят, но тогава Ка-теричка-Катеричка, която живеела на най-високото дърво и виждала от всички най-много и най-далеч в гората слязла по-надолу и внесла предложение пред членовете на събранието, че е готова да насочва двете групи обитатели, докато вървят към двата края на небето, защото от тук до там ги чакал доста път, да не говорим, че за нея, която щяла да остане точно по средата, разстоянието между двата края било два пъти по толкова, отколкото за когото и да е от другите, но тогава Праскова, която преди да си хареса Прасчо и да заживее с него в кочинка, била обиколила целия прекрасен свят, се изправила и ахнала [...] (Луна)