Нова Социология?

Христо Стоянов, дфн, принадлежи към поколението, чиято професионална биография е неразривно свързана с институционализирането и утвърждаването на социологията като академична специалност в България. Бил е преподавател във ВИИ „Карл Маркс" (днес УНСС) и в Катедрата по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски", където през 1986 г. е избран за доцент. Основни негови публикации от този период са „Хуманизацията на труда" (1985) и „Организацията - социален инструмент" (1988). От 1990 г. живее в Германия и работи в университетите в Бон, Саарбрюкен и Магдебург. Заема ръководни позиции в редица международни изследвания.

Целта на настоящия труд е да се постави на обсъждане когнитивния потенциал на социологическите интерпретации, основани на имплицитното или експлицитното приемане на тезата за универсализма - всички общества повтарят едни универсални образци само с разлика във времето. Изходното разбиране на анализа е, че отделните страни и региони представляват част от световната система, която се характеризира със собствена йерархическа структура. Акцентът е в очертаването на някои основни „константи" в периферните общества, които се възпроизвеждат при всяка една промяна в геополитическата рамка.