Дневници 1945 г.

През тези последни седмици Гьоринг е изпаднал в апатия, парализиран от страх чака неизбежното. Химлер като хамстер в клетка се мята, търсейки някакъв контакт със съюзниците. Рибентроп се ослушва във всички посоки, надявайки се на „дипломатически шанс" за оцеляване. Борман и Мюлер дебнат момент да „изчезнат безследно" - единият при американците, другият при руснаците. Всички наоколо са изпаднали в прострация. Само Дьонитц хладнокръвно и устойчиво върши работата си като главнокомандващ флота, само че той е далеч от Берлин. А в бункера при Хитлер единствено Гьобелс е запазил присътвие на духа и стои до него, без да има намерения да го изостави. „Дори Хитлер да напусне Берлин, аз ще остана с хората тук", казва той на Шпеер. Стои, върши си ежедневната работа, както се казва, окото му не мигва. Прави планове за реформи за следващите месеци и години, пише статии за национал- социалистическото развитие на Германия, държи речи за повдигане на бойния дух, грижи се еднолично за отбраната на столицата и снабдяването на населението. Още през 1943 година Гьобелс заявява: „Ние изгорихме мостовете зад себе си." А след година споделя: „Ще влезем в историята като най-великите държавни мъже, но и като най-големите престъпници." А малко преди да се самоубие, с цялата си убеденост в бъдещето на идеите си, заявява: „Когато си отидем, земята ще потрепери." За последното е прав, до атомната бомба остават само няколко месеца. На 1 май 1945 година двамата със съпругата си изпращат в отвъдното децата, а няколко часа след тях посрещат в градината на райхсканцеларияга и своя край.

Считам, че преведената от мен част от „Дневниците..." ще събуди интереса на любознателния читател.

Павлин Павлов, филолог, Доктор по история